".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>

ОРИГАМИ

Внезапно изчезва необходимостта
да споделяме миналото
и да търсим
из снежните зали дори намек
че нещо е стопляло
голите стени

с празни квадрати по които
се разпознават портретите
в неясната светлина от
безрадостни прозорци

сенки на обитатели
в бални рокли и фракове
с полепнал скреж
лай без звук

сенки на кучета и ловни трофеи овъргаляни по паркета
в любовта
в смъртта

Кой
ще се появи от тъмния ъгъл
Кой пали
загасналата камина
Кой отваря
заключената врата
Няма да разбереш
Няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен

защото няма нищо за разбиране


© Силвия Чолева
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2006, № 2 (75)



Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.