".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

СИЛВИЯ ЧОЛЕВА - ПОЕЗИЯ

Bukvi - кой е този град
- покривите на София
- мостът на влюбените
- има болки
- натюрморт
повече на....


Liternet

Ноември Бастилията; Ти "Розо" която отрязах...; Една дума преминава... повече на....
От земята до небето; Исмаил ; Индекс на самотата; Мисля за теб непрестанно... повече на....
..събудих се вчера със стихотворение в главата... повече на....
След Преображение повече на....
да, лукс е стихотворението... повече на....
нощ в Нормандия. - село Глоса. - остров Скопелос. - Кавафис също. - докато гледаме... повече на....


Liternet

- Пътуване
- На границата
- Планината
- Двопът
- Стаята
повече на....





Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.