".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

Рецензии и интервюта 2>>>

СИЛВИЯ ЧОЛЕВА - РЕЦЕНЗИИ И ИНТЕРВЮТА

Представяме Ви: Силвия Чолева
2019 Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ
Идваха откъм насипа над железопътната линия. Единият държеше топка под мишницата. Ръкомахаше със свободната ръка, а другата всеки момент сякаш щеше да изпусне топката. Тя обаче така и не падна докрая. Другият изглеждаше видимо по-голям с две-три години и с превъзходство разсеяно подритваше истински и въображаеми камъчета, или каквото имаше по земята. Не бързаха, говореше единият, другият се съгласяваше или просто отговаряше лаконично. Гласовете се губеха...
повече на....


Самораслякът ДА в два разговора
Марин Бодаков, Култура - Брой 23 (2947), 15 юни 2018
За 6-те години, откакто преводачката Иглика Василева и поетите Силвия Чолева и Калоян Игнатовски основаха малкото издателство за поезия „ДА”, тримата публикуваха 39 стихосбирки, между които книги на Адам Загаевски, Томаж Шаламун, Херман де Конинк, Тадеуш Ружевич, Олав Хауге, Цочо Бояджиев, Красимир Вардиев (Национална награда „Иван Николов” за най-добра поетична книга на 2017 г.), Стефан Иванов, Пейчо Г.Кънев, Теодора Куцарова, Крум Ацев, Божана Апостолова и др.
Тук даваме думата на двамата поети от издателството.
повече на....


Равновесие на зрялото пладне
Милена Кирова, Култура - Брой 1 (2881), 13 януари 2017
От какво е съставен светът на Силвия Чолева в нейното пътуване с „влака на времето“ между небето и земята? Преди всичко от обикновени, прости, природни неща: сезони (сред тях според най-елементарна статистика преобладава метафоричната зима); малко раждане и много смърт в най-различни поетически форми; тяло, което се усеща най-живо в състоянията на секс и смърт; спомени за първите и за последните неща... Спомените изобщо са важен тематичен акцент в книгата. В тях времето и пространството се пресичат до незабравими усещания в образите на градове, по-често в присъствието на хора.
повече на....


Силвия Чолева: „За мен няма добра литература, ако в нея няма поне малко зрънце автентичност”
Христо Карастоянов, Делник, 11 януари 2017
Разказът е най-трудната литературна форма, по-трудна дори от поезията, защото в поезията имаш патерицата на римата, докато в разказа с неговото много ограничено пространство трябва да разкажеш история, в която всяка дума трябва да си бъде на местото, защото тя е като тухличка, без която цялата къща може да рухне”. С тези думи литературният домакин на срещата Христо Карастоянов мотивира защо е избрал да представи Силвия Чолева с нейната книга....
повече на....


С дъха и вкуса на живота
Иван Теофилов, Култура - Брой 7 (2844), 26 февруари 2016
В новата книга „От небето до земята” на Силвия Чолева се изправя една зряла и самоосъзната личност. Книгата има облик на опоетизиран дневник и даже на опоетизиран минироман. В нейните страници се роят множество стилистични похвати и изненадващи ракурси в многостранна и непринудена, възторжена, обичаща, страдаща, отчаяна, смирена и негодуваща изповедност. С жив, пластичен и на места отривист език. И „с различни по време и интензивност преживявания” в един свят, „разлюлян между лутане и покой, между гигантското и незабележимото, между себе си и......
повече на....


Силвия Чолева представя сборника с разкази “Гошко”
Public Republic, 26.11.2013
Дъждът валеше силно и чадърът не успяваше добре да го предпази. Непрекъснато заобикаляше и прескачаше локвите, но разхлопаните плочки не можеше да избегне. Краката му бяха мокри, крачолите бяха подгизнали почти до коленете. Няколко пъти смени ръката, която държеше чадъра, а свободната слагаше в джоба на якето. До вчера беше неестествено топло, от онези дни, които ти напомнят за есента в края на декември. Днес застудя рязко. Не го интересуваше глобалното затопляне или глобалното застудяване, струваше му се...
повече на....


За героите с обикновени имена
Оля Стоянова, Култура, 26.11.2013
Вместо приказки за извънмерна любов и за големи страсти, тя разказва делнични истории, в които има безнадеждност и отчаяние. Това са истории за убиеца на котки; приказка за къщата на обесилата се; за лудата, която се продава за жълти стотинки на всеки, който потропа на вратата й, а също и за кварталния пияница, които вдига чашката с усмивка.
повече на....


Ходене по буквите. Силвия Чолева. „Гошко”. Разкази
Култура - Брой 41 (2747), 06 декември 2013
Разбира се, за хората, които отдавна я четат и познават, Силвия е разказвач на енински утопии и ситняковски антиутопии, стъпила здраво насред нищото, в нищото. В самотата си. И именно заради самотата си е разказвач, който изобщо не се гнуси от омърлушените изблици на своите персонажи. Не се гнуси да размеси негата на автобиографията си със собствените им биографични ходове. След фееричния си роман „Зелено и златно”, Чолева е разказвач, който не се страхува от грубоватите биографии на хора, които никога не са били фокус в компанията, никога не са били на фокус в самите себе си – и внезапните им илюзионистки номера да възстановят правото си да бъдат щастливи само увеличават и задълбочават неудовлетворението им. Събитията в разказите на Силвия се случват със...
повече на....


Силвия Чолева: Продължавай да вървиш...
Култура - Брой 4 (2487), 01 февруари 2008
Разликата е естетическа. Когато ми връчваха наградата, казах няколко думи по този повод, но бяха отминати, а се харесаха и се тиражираха упреците, че книгите били равни, слаби и наградата е дадена едва ли не от немай къде. Почувствах се, сякаш 90-те не ги е имало, а машината на времето върти назад. Този безкраен постсоциализъм, тази зловонна носталгия едвам ги понасям и няма как да си замълча. Сигурно ще обидя някого, но съм такава. Това, което се надявам, е Националната награда ?Иван Николов? да направи поезията видима, което е трудно. Но мисля, че тъкмо поради...
повече на....


Рецензии и интервюта 2>>>


Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.