".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

СИЛВИЯ ЧОЛЕВА - ПРОЗА

"Майка и син" - Коледен разказ
Култура - Брой 43 (2880), 23 декември 2016
Дъждът валеше силно и чадърът не успяваше добре да го предпази. Непрекъснато заобикаляше и прескачаше локвите, но разхлопаните плочки не можеше да избегне. Краката му бяха мокри, крачолите бяха подгизнали почти до коленете. Няколко пъти смени ръката, която държеше чадъра, а свободната слагаше в джоба на якето. До вчера беше неестествено топло, от онези дни, които ти напомнят за есента в края на декември. Днес застудя рязко. Не го интересуваше глобалното затопляне или глобалното застудяване, струваше му се...
повече на....


"Преди излитане" - разказ
Литературен вестник, Год. 20, бр. 26 (13-19 юли 2011), с. 15
- Само да можехме да останем още малко. Снощи в колко си легнахте?
Срещу тях ставаше все по-светло. Хълмът, по който се изкачваше шосето, скриваше слънцето и то се появи чак когато стигнаха билото, сънени в ранния час. Трите примижаха едновременно, когато яркостта на изгрева ги заслепи.
- Разсъних се – прозя се жената, която шофираше. Заспахме някъде към три, ако помниш
повече на....


"Проявяване на негатива" - Пътепис
© Електронно списание LiterNet, 14.03.2006, № 3 (76)/I>
Всъщност много обичам студа.
Кара те да бъдеш нащрек, стяга кожата ти, прави те трошлива отвън, а твърда отвътре, напряга мисълта, остри я, възбужда я, дистанцира, хладна си, разсъдлива, някак високо, над. Полет 481. Едно, две, три. Коланът, пръстите впити в ръкохватките, прозорецът-дупка, мъгла. Казвам си наум нещо за Господ и децата, продължавам да броя, докато самолетът се изправя и увисва водоравно във въздуха. На моменти само ужасният шум от моторите дава усещане за движение. Става ми напълно ясно как храната успокоява нервите. Сигурно затова съм дебела.
повече на....


"Пречисто наслаждение" - Есе
Електронна публикация на 07. юли 2004 г. ©1998-2019 г. Литературен клуб.
Какво ни дава един поет, чиято триезична книга държим сега в ръцете си? Какво да очакваме от поетите изобщо - от тези плуващи във въздуха семенца от глухарчета, от тополи, ухания, все още непомирисани, цветове, все още непознати?
Поетите, независимо къде пребивават в своето временно състояние, в междината на живота - отсам или отвъд, са винаги обитатели на своите си светове. Независимо къде живеят, преподават, отглеждат ориз, берат плодове, поправят оградата или пък извършват всякакви други неща, когато са пред листа хартия и пред компютъра, те се превръщат в едно цяло, в един глас, в аура...
повече на....





Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.